В края на 2023-та бе обявен кураторът на предстоящото 19-то Биенале на архитектурата във Венеция. Международният архитектурен форум, който ще се проведе между 24-ти май и 23-ти ноември 2025 г. ще бъде планиран под визионерското ръководство на Карло Рати. Изтъкнат италиански архитект, професор и новатор в сферата на технологиите и дизайна, назначаването на Рати като главен куратор подготвя почвата за
Биенале, което обещава да предефинира границите на архитектурния дискурс.
Кой е визионерът Карло Рати?
Често наричан “Бил Гейтс на урбанизма”, Карло Рати е една от най-влиятелните личности в дизайна и урбанистичните иновации за последните две десетилетия. [1] Архитект, доктор към Масачузетския технологичен институт (MIT), Рати е основател на ателието за дизайн и иновации CRA – Carlo Ratti Associati и директор на лабораторията Senseable City Lab в MIT. Мултидисциплинарната му работа безпроблемно интегрира архитектура, градско планиране и напредничави технологии, което му печели световно признание като лидер в тази област.
Малко след настъпването на първата Covid-19 вълна, Карло Рати заедно с международен екип разразработи модулния болничен елемент CURA, източник: www.archdaily.com
Основната му изследователска дейност се базира на последователното събиране на данни от градската среда. Чрез различен набор от сензори, събраните данни се обработват в реално време и след това отново се преразглежда системата с цел подобряване на нейната ефективност. Такъв тип данни биха могли да бъдат свързани с качеството на въздуха, натовареността на пътната мрежа, разпределението на човекопотока и др. Този тип подход е известен в теорията и практиката като многокомпонентна кибернетика.
Кибернетиката e теория на управлението, при която наблюдаващ орган отмерва актуалното състояние на системата спрямо предварително зададен стандарт, като своевременно контролиращ орган реагира на случващите се промени и регулира поведението на системата. Този подход позволява не просто оптимизацията на инфраструктурите, с които боравим в урбанизираните територии, но позволява и вземането на решения в реално време на база конкретни факти, извлечени от тези системи.
Какво означава изборът на Рати за Архитектурното биенале?
Трябва да отбележим, че изборът на Карло Рати за следващ куратор също представлява забележителна промяна в тематичната траектория на Биеналето. Миналогодишната кураторка Лесли Локко, формира Архитектурното биенале през 2023 под надслов “Лаборатория на бъдещето“.
В нейния прочит, това бъдеще беше разгледано като завръщането към предмодерните подходи в натрупването на знания, социалните структури и строителните материали. Самата тя подчертава преходния характер на новите технологии, като твърди, че те се появяват и изчезват, предлагайки илюзорен поглед към живота. [2] Твърдението на Локко предполага известен скептицизъм или предпазливост, предполагайки, че тези
технологии могат да предоставят само мимолетен и повърхностен поглед върху сложните и комплексни проблеми, пред които са изправени най-вече развиващите се държави.
Прочетете повече за представянето на Българския павилион на Биеналето през 2023
Плодотворната кариера и професионална експертиза на Рати предполага решителен завой на 180 градуса. Известен с неуморното си изследване на пресечната точка между технологиите и архитектурата, бих очаквал кураторството на Рати да изстреля Биеналето в сферата на авангарда, обхващайки възможностите, предлагани от изкуствения интелект, дизайна, базиран на данни, и динамичната връзка между технологиите и застроената среда.
Ето и какво казва самият той: “Ние, архитектите, обичаме да си мислим, че сме достатъчно умни, но истинската интелигентност е навсякъде. Еволюционната интелигентност, нарастващата мощ на компютрите и колективната мъдрост на обществото. За да се изправи пред един горящ свят, архитектурата трябва да използва цялата интелигентност около нас.“
Какво означава това за България?
От една страна това е една добра възможност за разгръщане на потенциала за мултидисциплинарен подход при проектирането на националния павилион, подчертавайки бързо развиващата се тех индустрия в страната. Архитекти, технологични експерти и културоведи биха могли да се обединят, за да създадат предложения, които не само да съответстват на евентуалната визия на Рати, но и да отговорят на предизвикателствата и възможностите, предоставени от спецификата на българския контекст.
Един такъв пример е провелият се наскоро в София Urban Hackathon, организиран от института GATE. Основната цел на института е именно събирането и обработката на данни във връзка с градовете на бъдещето, цифровото здравеопазване и интелигентното управление. Повече информация за самото събитие може да бъде намерена тук: GATE Forum (gate-ai.eu). Друг подобен пример е форумът SMART CITIES AND MOBILITY организиран през 2019 г. от списание “Капитал” с подкрепата на Столична община.
Това обаче би могло да бъде осъществено само при нужните творчески условия.
Добрата новина е, че от Министерството на културата заявиха, че зала “Тициан” ще бъде наета за 3 поредни години, включително и за предстоящото архитектурно издание през 2025. Надяваме се, че това ще позволи бъдещото ни национално участие на Биеналето да е с много по-дълъг срок за подготовка, от това през 2023-та, както и с подходящ бюджет. За сведение, още отпреди обявяването на кураторския манифест на Карло Рати, няколко държави вече обявиха конкурси за националните си павилиони за Биеналето през 2025 г. На този етап обаче, все още не е ясно кога точно ще бъде обявен конкурсът за следващия български павилион.
Четете тук историята на българските (не)участия на Биеналето
[1] “50 Most Influential Designers in America,” Fast Company, accessed January 3, 2024, https://web.archive.org/web/20130529210029/http://www.fastcompany.com/design/2011/50-most-influential-designers-in-america.
[2] “Biennale Architettura 2023,” La Biennale di Venezia, May 31, 2022, https://www.labiennale.org/en/news/biennale-architettura-2023-laboratory-future