Българският павилион на Биенале 2023 - демографската криза в архитектурна обвивка | Stroiinfo

Новината за участието на България в тазгодишното архитектурно Биенале във Венеция дойде в известна степен неочаквано. Самото обявяване на конкурса и изборът на кураторски проект се случиха също толкова светкавично – в рамките на само четири седмици около коледните и новогодишни празници. Времето за физическа реализация на самия избран павилион пък беше от деня на избора на победител – 17-ти януари, до началото на май месец.

Имайки предвид естеството на събитието е ясно, че това е недостатъчно за подготовка на архитектурна концепция и нейното изпълнение на практика. Този факт сам по себе си събуди съмнения относно качественото представяне на България тази година. А националното ни отсъствие от Венеция през последните 15 години от друга страна направи очакванията към бъдещия български павилион по-високи.

: © Александър Думарей

Четете тук: Как опитните страни се подготвят за Биенале?

Вече се намираме в момент след официалното откриване на Биеналето и спокойно можем да погледнем назад към конкурса и да разгледаме обективно успешно реализирания български павилион. Противно на всички организационни и времеви ограничения в конкурса бяха представени 33 предложения, чиито теми варират от иновации и екология до наболели социални проблеми – все актуални въпроси на нашето време.

Селектиран за официалното ни представяне във Венеция бе проектът на студио POV Architects, наречен “Образованието е придвижването от тъмнина към светлина”, който засяга демографската криза у нас и големия брой изоставени училища.

Как се вписва българският павилион в темата на Биеналето?

Главният куратор на тазгодишното Биенале – Лесли Локко насочва всеобщото внимание към Африка като най-младия и най-бързо развиващия се и разрастващия се по население континент, формулирайки темата “Лаборатория на бъдещето”. В отговор на този своеобразен цъфтеж тя подтиква света веднъж да мисли за думата “лаборатория” в контекста на Африка, но и също като “работилница”, в която архитектите колективно да градят една по-добра строителна култура в бъдещето.

Четете тук за историята на (не-)участията ни през годините

В контраст с развитието на Африка, българският павилион отразява процеса на демографски упадък, изразен в архитектурна обвивка. Темата на павилиона се явява като контрапункт на очакваното иновативно бъдеще, тъй като то може да се случи единствено, ако има следващи поколения, които да инициират промяната. Липсата на тези поколения се запечатва чрез снимките на белгийския фотограф Александър Думарей, който през последните шест години е документирал процесите на разпад в сградите на изоставените български училища в своя проект “Uchilishte”.

Бъдещето е в решаването на проблемите на настоящето

Според куратора на българския павилион – архитект Борис Тикварски павилионът реагира на темата за Африка с противоположен пример за развитие. В проекта са показани социологически проучвания, които представят различни данни за демографската криза у нас. Според последното преброяване от по-миналата година няма регион в България, който да бележи прираст на населението, а само през 2008 г. броят на затворените училища е надхвърлял 300.

Българският павилион е една курирана рефлексия върху този регресионен процес и пред световната сцена повдига въпроса за алтернативите на локалното ни бъдеще.

Сценография на павилиона

Българският павилион е структуриран в няколко зони. Приемната част дава възможност на посетителя да се запознае с естеството на инсталацията и чрез съвкупност от фотографии на училища да възприеме мащаба на тематизирания проблем.

Във втората част, павилионът поставя посетителя в средата на изоставена класна стая, заобиколена от мащабни фотографии, отпечатани на завеси, които ограждат пространството. За да се усили усещането за училище, в центъра на пространството са разположени чинове и други предмети. Те са подредени така, сякаш наистина са току-що са били използвани от учениците. Визуално инсталацията впечатлява с издържаната си естетика, която дава на посетителя достатъчно време да премисли прочетеното и видяното.

Градината е третата част на павилиона, която дава момент за размисъл и глътка въздух преди посетителите отново да влязат в класната стая. Отвън са поместени и някои от добре познатите ни модернистични катерушки, които в съзнанието на българите намират емоционален отклик. В очите на чужденците, обаче, те просто представят формите и естетиката на едно време, което го няма, но все още бележи физическата среда на нашето общество и запечатва духът на миналото.

Но какво да правим с миналото, за да се придвижим към бъдещето?

източник: roi.bg

Зоната за дискусии е така наречената кулминативна част от павилиона, в която се очаква да се дадат отговори на въпросите, изникващи по време на обиколката. Там се намират монитори с предварително записани интервюта на хора, пряко засегнати от депопулацията. Също на такива, които вече преизползват сградите на изоставените училища или пък други, които проактивно се борят за ревитализацията на засегнатите от демографската криза райони.

източник: roi.bg

Имаме ли посока за действие?

Една от основните критики към павилиона е това, че той регистрира успешно настоящи проблеми чрез миналото, но по-малко дефинира бъдещето. Други се базират на това, че с тазгодишното ни участие най-после сме имали възможността да представим нашата архитектура пред света, а с избрания проект се показваме като жертви на един навярно все още обратим процес.

Насочването на вниманието към социалния проблем чрез архитектурата на изоставените училища дава поле за дискусия на всички световни проблеми, касаещи бъдещото общество, от образование до устойчиви материали и климат. В представянето на българския павилион със сигурност обаче се открива и нотка на обреченост, породена от мащаба на проблема.

Проблем, който не може да бъде решен единствено с методите на архитектурата.

Изниква въпросът дали културната криза за нас тепърва предстои или вече сме свидетели на културния и социален разпад, проследен чрез изоставената архитектура като доказателство и физически свидетел на този процес. Рефлектирайки върху темата на павилиона, алтернативното бъдеще на изоставените български училища ще се обсъжда чрез дискусии на живо, които ще се случват периодично в двора, гледащ към бъдещето.

Въпреки, че абсолютно решение за бъдещето на изоставените училища у нас не е представено (ако това въобще е възможно), павилионът алармира успешно за аспекти, върху които трябва да се концентрираме като общество. В този ред на мисли трябва да се спомене, че всяка критика в публичното пространство, било то позитивна или негативна, ще ни отведе по-близо до овладяването на демографската криза, която намира своя отпечатък и в качеството на образователната ни система.

За рекордно краткото време, в което идеята трябваше да бъде концептуализирана и реализирана, мултидисциплинарният екип на POV Architects успява да намери адекватната пространствена форма, чрез която успешно да представи проблема пред чужда аудитория. Затова и проектът е възприет изключително добре и павилионът се нареди в топ 10-те най-впечатляващи на Биеналето според италианското издание Artribune.

Предстоящите дискусии, които се концентрират върху алтернативните бъдеща, ще засегнат темите за преизползване на архитектурата и търсене на устойчиви методи за действие спрямо проблема. Най-скорошната дискусия очаквайте на 1-ви юли. Тя ще обсъди ролята на архитектурния конкурс като инструмент за устойчиво справяне с едно изоставено училище в Габрово – Текстилния техникум и превръщането му в културен център на името на най-известния български съвременен артист в световен мащаб – Кристо и неговата съпруга – Жан Клод, като една възможна посока за развитие.

Прочетете повече тук относно развитието на културния център

Естеството на проблема, който представя българският павилион обаче е много отвъд единичните проекти и тяхната успешна реализация. Архитектурата няма преки решения на демографския проблем, тя може да дава единствено алтернативи и възможности за решаване на локални проблеми чрез реновация на училищата и реинтеграцията им в обществото или конкретните общности чрез търсене на други функции. Ако едно населено място е устремено към развитие, то това винаги ще се отрази на архитектурата, защото тя отговаря на нуждите на обществото.

източник: roi.bg

Тазгодишното издание на Биеналето е добър повод обективно да обърнем внимание на проблемите си и да си дадем възможност да ги дискутираме пред и заедно със света.

България не е единствената страна, засегната от проблемите на депопулация, не е и единствената, която разполага с голям изоставен сграден фонд без ясно бъдеще. В тазгодишното Биенале други държави като Турция, например, също слагат подобен фокус на представянето си. Надяваме се, тематизирането на проблема чрез платформата на Биенале да намери позитивния обществен отклик на местно ниво и да резонира с хората, готови да бъдат част от промяната.

Павилионът може да бъде разгледан в зала “Тицианo” във Венеция до 26-ти ноември тази година.