Проучване разглежда възприемането на музеи с криволинейни форми

През 1959 г. Франк Лойд Райт защитава дизайна си за музея Гугенхайм от обвинението, че органичната му архитектура ще погълне фокуса от картините: „Напротив, тя ще превърне сградата и картината в една непрекъсната, красива симфония, каквато никога не е съществувала в света на изкуството. “

Днес този тип „симфония” е отличителен белег на много музеи, проектирани от известни архитекти като: Бароков музей в Пуебла (проектиран от Тойо Ито), Фондацията Louis Vuitton и Гугенхайм Билбао (Франк Гери), Центърът на Хайдар Алиев в Баку (Заха Хадид) и павилиона Quadracci на музея на Милуоки (Сантяго Калатрава).

Снимка: architravel.com

Но дали обществеността е толкова очарована от всички тези огъващи се, извити, наклонени повърхности, колкото архитектите, които са ги проектирали? Според ново проучване, публикувано в списание “Психология на естетиката, креативността и изкуството”, отговорът е “не”. То сравнява архитектурните предпочитания на хора, които не са специалисти, с тези на професионалните архитекти и дизайнери.

Когато са помолени да сравнят четири образа на криволинейни стаи с четири праволинейни, неспециалисти – в този случай група от 71 студенти, които никога не са изучавали архитектура, интериорен дизайн или история на изкуството – не показват предпочитания. Но онези, които се самоопределят като професионални архитекти или дизайнери, постоянно намират криволинейните пространства за по-красиви.

Изследователите предполагат, че тези вкусови разлики могат да бъдат резултат от архитектурните програми за обучение. “По-голямата чувствителност към контура сред експертите може да бъде функция на отрицателни асоциации към праволинейни контури, усъвършенствани чрез професионална практика и обучение”, пишат те.

Музеят Гугенхайм в Билбао, Испания. Снимка: Ian West

Но втората част от проучването добавя интригуващ парадокс към констатациите.

Изследователите продължават проучването, като питат участниците колко вероятно е да влязат във всяко от праволинейните и криволинейни пространства. Оказва се, че непрофесионалистите са по-склонни да изберат кривите стаи, отколкото експертите. “Причината за тази разлика не е ясна”, казват изследователите. Те обаче предполагат, че това може да е друг ефект от обучението. Въпреки че експертите са „усъвършенствали“ очите си, за да оценят пространствата на нивото на чиста естетическа форма, те също са се абстрахирали от други положителни асоциации, които обикновените хора правят с кривата архитектура.

Какви са те? Документът твърди, че “ние дължим нашето предпочитание за изкривяване на връзката между тази характеристика на възприятието (т.е. извита конфигурация) и сензорно-моторните процеси, свързани с нея в мозъка.” Това означава, че неортогоналните пространства предизвикват асоциация с чувството за движение.

Quadracci Pavilion. Снимка: Jeff Greenberg

„Може би, когато са поставени да вземат решение за влизане-излизане, функционалността или използваемостта на пространството става подходяща рамка на избор за участниците, които не са експерти“, пишат изследователите. “Експертите могат да бъдат обучени да разглеждат образите на архитектурните пространства безпристрастно и да бъдат по-малко подвластни на скрити поведенчески отклонения от техните визуални характеристики.”

Следователно реалният резултат от изследването може да бъде, че архитектите не усещат привлекателността на собствените си творения.

Heydar Alijev Cultural Centre. Снимка: Hufton+Crow

Проучването е само най-новото в едно непрекъснато изследване на предпочитанията на праволинейно спрямо криволинейно проектиране. Предишни изследвания показват, че бебетата се съсредоточават в кръгли форми за по-дълго време, отколкото в ъглови. Маймуните също показват предпочитания към извити контури. И сред пътниците се открива предпочитание към органична архитектура, що се отнася до летищата.

До момента цялостното изследване на избора между праволинейни и криволинейни форми рядко се фокусира върху ролята, която житейският опит играе в тези решения. Но съвременните стандарти и разбирания все повече предизвикват нуждата от разглеждане на връзката между архитектурата и емоционалното състояние на човека и нейното влияние върху развитието на нови проекти.