За разлика от София, Тилбург преустрои ЖП завода си в библиотека

След като към края на 2019 г. ви разказахме за разрушаването на ЖП завода в София, днес ще споделим един подобен пример с различна съдба.

„Новата дневна“ на Тилбург – така наричат жителите на града преустроените в обществена библиотека ЖП работилници до централната гара в нидерландския град. Проектът се отличава с деликатното отношение към наследството и придаването на новата функция чрез един по-различен метод.

По мнение на критиците тя слага началото на нов подход към библиотечните сгради – превръщането им в покрити обществени пространства. Точно поради това проектът става един от най-отличаваните през годината – Dezeen го избра за най-добрата реновация на 2019 г., а на Фестивала на световната архитектура в Амстердам бе обявен за сграда на годината.

С какво е толкова специална тази библиотека?

Каква е историята на сградата?

През 1932 г. в града се налага построяването на нови халета за поправка на локомотиви, които обслужват местната ЖП линия. Така се достига до изграждането на сградата, която днес бива преобразена в библиотека. С развитието на ЖП транспорта и начините за производство и поддръжка на влакове, постепенно халетата губят своята функция и биват изоставени.

Доскоро те са собственост на Нидерландската железопътна компания, която планира да ги продаде на частни инвеститори, а идеята е те да бъдат разрушени и на мястото им да бъдат изградени жилищни сгради, които предлагат и обществено обслужване.

Историята звучи подобна на тази на ЖП завода в София, развоят на събитията обаче е коренно различен.

След като общината разбира за намеренията на инвеститорите, тя задейства процедура за обявяването на сградата за паметник на културата, за да я спаси от разрушаване. Като резултат на това откупва пространството от ЖП компанията с идеята там да изгради сграда с важно значение за цялата местна общност на Тилбург.

Точно поради тази причина в създаването и изграждането на проекта участват различни проектанти, дизайнери и консултанти от общината. Водещи архитекти на проекта са Civic Architects – специалисти в областта на обществената архитектура.

Какви са целите на проекта?

Целта е амбициозна – създаване на локация за четене, учене, събития, развитие на културата и общуване на местната общност. Самите архитекти споделят в интервю, че с този проект са си поставили висока летва.

С трансформацията на пространството те искат да променят типологията на библиотеката в дигиталната ера като вид обществена сграда, която е готова да предостави на посетителите си много повече и различни възможности за получаване на знания и културно изживяване.

Името, което общината избира за новата градска библиотека, е LocHal. Думата прави връзка с бившата функция на мястото – локомотивно хале, и същевременно с това препраща към думата “локален”, която обвързва сградата с местното общество.

Три архитектурни бюра работят в колаборация, за да създадат план за сградата, който да уважава нейната ценност като културно наследство и същевременно с това да изпълни новите цели.

Кои са печелившите подходи в новата сграда?

Проектът запазва голяма част от металната конструкция на халето, както и високите стъклени прозорци. В една от най-впечатляващите части на библиотеката се превръщат високите колони в средата, които са запазени точно такива, каквито са били – с протъркани слоеве боя, под които се подава металът.

Връзката с миналото е търсена и в други места в сградата. Например 3 големи маси на колела са разположени върху старите ЖП линии, за да могат да бъдат придвижвани при нужда за формиране на сцена за събития или представления. Те дори могат да излязат извън сградата по пътя на линиите за подобни инициативи на открито.

Огромни пердета, които се простират от покрива до пода на сградата и достигат 15 метра височина, позволяват обособяване на различни пространства в зависимост от нуждите на посетителите. Те могат да създават по-големи или малки помещения, в които да се случват разнообразни дейности, като заедно с това подобряват и акустиката в цялата сграда.

Друга впечатляваща част е „стъпаловидният пейзаж“, който се простира в най-централната част на библиотеката. Там се разполага високо стълбище, което свързва различните нива на сградата. Тук също се набляга на адаптивността на пространствата – върху стъпалата са разположени дървени елементи за сядане, които могат да се разместват в зависимост от желанията на посетителите.

Архитектите описват сградата като покрито обществено пространство.

В него всеки жител би намерил нещо за себе си – прекарване на време със семейството, пиене на кафе в сладкарницата, уединено четене на книга, посещение на някое интересно събитие или просто общуване с приятели. LocHal комбинира съвременния начин на живот на местните с уважение към историята на локацията.

Бързите промени в технологиите и съвременния начин на живот водят до загуба на функцията на множество сгради по целия свят. След като нуждите на хората се променят, тези сгради вече не успяват да дадат своят принос в това развитие. Това предизвиква търсенето на нови алтернативи, които да възродят пространствата и да им дадат нова, съвременна роля, която да преустанови тяхното съществуване.

Точно този процес се случва по много умел и последователен начин в Тилбург, където общината се грижи както за местното наследство, така и за нуждите на съвременното обитаване на местните жители. LocHal може да послужи за пример на много подобни случаи по света.