Skip to main content
search

Преди две седмици повдигнахме въпроса за замразените строежи у нас и тяхното бъдеще. Сега е време да разгледаме и някои варианти за вероятно решение на този проблем отвъд конвенционалните предложения като надникнем в един студентски проект.

Подробен анализ на проблема с изоставените строежи прочетете тук

Фотограф: Гергана Илиева

Студентските архитектурни проекти често търсят решения на актуални обществени и социални проблеми много преди те да бъдат широко осъзнати. Имплементирането на такива решения на практика, за съжаление, е дори още по-далеч от реалната практика. Въпреки това обаче разглеждането на подобни предложения може да даде стимул за търсене на алтернативни подходи. Днес разглеждаме дипломния проект на архитект Гергана Илиева, която се дипломира от катедра “История и теория на архитектурата” с дипломен ръководител д-р арх. Анета Василева в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)  и дава свеж, алтернативен поглед към бъдещето на изоставените строежи.

Какво предлага проектът?

Проектното решение предлага специфичен подход към различните по вид и типология изоставени строежи, намиращи се на територията на столицата. Той предлага решения за ефективно преизползване на сградите спрямо обитателите на всеки регион. 

Според проучванията към проектното решение по-малко от 4% от замразените строежи на територията на град София биват довършвани, а над 50% се разрушават, остатъкът тъне в забрава. Финансовата статистика допълнително дава представа в конкретни цифри колко много ресурс е загубен в недовършени строежи. Към 2012 г. броят на замразените строежи в страната е над 200, а средствата вложени в тях – над 16 милиарда лева (за сравнение брутния вътрешен продукт на България за 2012 г. е 18 милиарда лева).

Има ли начин те да се преизползват?

Най-сериозният проблем с изоставените строежи е непълноценната употреба на вложените в тях ресурси – пространство, време, материали. Поради тази причина проектът се позовава на принципите на кръговата икономика.

„Става въпрос за премахването на идеята за „отпадък“ и осъзнаване, че всичко има стойност.“

П. Лейси, Я. Рутквист – От отпадъците до богатство/Предимства на кръговата икономика

Приложен в архитектурата, моделът за премахване на идеята за “отпадък”, би гарантирал полезно съществуване на сградите дори в случаите, когато те са останали незавършени. 

Как да ревитализираме “мъртвите” пространства?

Проектът изгражда метод за социализиране на незавършените сгради чрез разглеждането на различни сценарии за бъдещето на всяка от тях чрез т.нар. “сюжети”. В обхвата на архитектурата, сценарият представлява предполагаем интервал от време от бъдещия живот на сградата, който включва информация за потребителите и техните действия и взаимодействия с вътрешната и външната среда.

Разработка, изобразяваща дефиницията на архитектурен сценарий (не е част от проектната разработка)

Сценариите, разгледани в проекта, анализират както ситуационните и пространствени различия на избраните обекти, така и техните прилики. Различията им се изразяват в степента им на завършеност, конструкция, стилови белези и оформени пространства и функции. Въпреки това обаче те споделят общи ценности и проблеми. Проектът стига до извода, че често недовършените сгради постепенно се превръщат в зони за игра, в поле за улично изкуство или в алтернативен дом на хората без подслон. 

Фотограф: Гергана Илиева

Важно е да се отбележи, обаче, че тези придобити функции могат да имат негативно влияние върху здравето на гражданите, дори и на самите сгради, защото това става предпоставка за тяхното вандализиране. Именно затова трябва да се търсят практики за тяхното ефективно и ползотворно социализиране.

Предложенията, които арх. Илиева прави в проекта си могат да се разделят на няколко групи спрямо своя мащаб – на ниво територия, на ниво обект и на ниво структури. 

„На големите нива е създадена смислова мрежа между отделните обекти и план за функциониране. Описани са типове сюжети с възможни нискобюджетни функционални решения като се започва с такива, изискващи минимална намеса. Всяка една от тях може да бъде надградена във времето. За намесите на етап структури са предложени системи за консервация и обезопасяване на сградите, които могат да бъдат надградени в строителни блокове за оформяне на павилиони в обхвата на сградата или за нейното завършване.“ – споделя арх. Илиева.

Класификация на обектите 

Промените в сградите могат да бъдат класифицирани в четири вида: декор – когато сградата се възприема като плътен обем и намесата е само във фасада; намеса, когато дизайнът и тъканта на сградата се променят; вмъкване, когато дизайнът на сградата и вътрешното пространство се използват за поставяне на нов по-малък архитектурен елемент; и монтаж, когато допълнителни механични възли или система са прикрепени към тъканта на сградата. В практиката, последният е най-често използваният вид ремоделиране на сгради, тъй като е най-лесният и най-малко натрапчив, и често е обратим.

Декор. Сюжет 1 тип „скулптура“. Обемът се възприема само визуално /двумерно/ като екран за изкуство и реклама и не помещава функции. Достъпът до сградата е забранен – за целта се добавят елементи, ограничаващи достъпа до вътрешните пространства на „сградата“.

Намеса. Сюжет 2 „фрии спейс“. Сграда, която работи като отворено публично пространство след извършване на консервационни намеси с цел обезопасяване на конструкцията. Вътрешните пространства се оформят по аналогията на площад и/или парк – “закрити” пространства за спортни дейности и събития, създаване на “зелена” зона за отглеждане на различни култури растения и т.н.

Вмъкване. Сюжет 3 „град в града“. След обезопасяване на конструкцията, се внедряват малки обеми, които помещават обслужващи функции, а пространствата, които оформят, работят като публични такива. Пример за такива са все повече разпространяващите се хъбове, лекционни и изложбени зали, мини библиотеки и т.н.

Монтаж. Сюжет 4 сграда в завършен вид. След довършване на строителните процеси и преминаване през нужните бюрокрации, сградата влиза в експлоатация спрямо предвидената функция (жилищна и/или обществена). Достъпът става ограничен.

Всеки един възможен архитектурен сюжет за изоставените сгради е съобразен с локалните ѝ характеристи и е с отворен финал.

Проектът вярва, че архитектурата невинаги е краен продукт, затова не трябва да е статична, а адаптивна.

Проблемите, които анализира и предложенията, които прави този конкретен проект са пример за това, че съществуват подходи, които са алтернатива на разрушаването на замразените строежи, стига да има желание за експериментиране с подобни решения от страна на институциите, собствениците и обществото. Архитектурата може да се използва като инструмент за оползотворяване на изоставените строежи чрез оформяне на различни пространства и предлагане на спектър от функции. 

Фотограф: Гергана Илиева

Студентските проекти са доказателство за това, че интересите на младите в сферата, са насочени към анализиране и предлагане на решения на съвременни проблеми. Друг е въпросът до каква степен наличието на подобни анализи и предложения може да бъде приложено на практика и да достигне до истински отговорните страни в диалога за преизползване на наличния сграден фонд особено във времена, в които нашият отпечатък върху околната среда се превръща в център на обществения диалог.

Назмие Мустафа

Дипломант към катедра “Технология на архитектурата” в УАСГ. Вярва, че архитектурата е форма на комуникация през времето и всеки от нас носи отговорност да продължи разговора и да запази и предаде знанията напред.

Остави коментар

Close Menu