Общинският институт „Старинен Пловдив“ е започнал консервационни и реставрационни работи по фасадата на Синята къща в Стария град, официално позната като къща „Георги Павлити“. Това съобщи преди няколко дни кметът на града Здравко Димитров. Финансирането се осъществява от Министерството на Културата. Зад уврежданията по старинната фасада се крие сграда с дълга история. Нека ви разкажа повече…
Защо сградата се нуждае от реставрация?
В момента има много повреди по дограмата, декоративните елементи и корнизите. По дървените греди се забелязва гниене. Ремонтът й би трябвало да приключи най-късно до средата на ноември 2021 г. Ще бъдат извършени консервационно-реставрационни дейности по екстериора на сградата, като цел е възстановяване на автентичния й облик.
Павлитовата къща е построена в периода 1849 – 1850 г.
Сградата е издигната от Аргир Павлити и един от най-характерните й елементи е стенописен портрет, най-вероятно на собственика. Други нейни отличителни черти са засводените прозорци, железните капаци, типичните за пловдивската възрожденска къща еркери, както и богатата художествена декорация. Изрисуваните колони имат своеобразни бази и капители, а височината им преминава през два етажа и рамкира прозорците и ъглите на къщата. Стената завършва с корниз, също изрисуван с флорални мотиви.
Макар и построена на мястото на две по-малки къщи, дворът й е останал сравнително малък. В плана й също се забелязва характерния за средата на XIX в. голям салон, разположен симетрично спрямо западната входна фасада, която също е симетрична. Стълбището е разположено препендикулярно на оста, отдясно на входната врата. За да се компенсират недостатъците на малкия и неправилен парцел, стаите са разширени към улицата с еркери.

Оригиналните детайли | Източник: Общност „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“ във Facebook
Входният салон на сградата
Интригуваща е историята и на самия собственик
Смята се, че сградата е построена с пари, присвоени от Бачковския манастир. Ето какво разказва за фамилията Константин Моравенов в “Паметник на Пловдивското християнско население”1 от 1869 г.:
“Къщата на Аргир Павлитов, лангера (гърчеещ се българин), по произхождение българин. Той от 30 години насам дойде от Станимака (Асеновград) слуга в Пловдив, ведно с братята си Васил и Яков; последните влязоха чираци в кюркчийския (кожухарския) еснаф… и успяха до калфи. Но майка им имаше брат… х.Кирил, който като станал игумен на Бачковския манастир… придал на сестерниците си (племенници) едно голямо количество сребърни кандила… които забогатиха Павлитовите синове… Големият се помина във Виена, вторият (Яковаки) се ожени за Малки чорбажди Вълковата дъщеря… и след 3 или 4 години я остави вдовица… с две деца мъжки. Девер й (Аргир)… присвоил тая къща която се купи с общи пари…”
Прочетете още: 7 сгради в Пловдив, които не познавате

Кадър от 1958 г., преди първата реставрация | Източник: Общонст „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“ във Facebook

Картина от художника Цанко Лавренов, 1940 г. | Източник: Общонст „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“ във Facebook
След няколко реставрации, сградата е помещавала различни организации
Преди първата си реставрация тя е била в много тежко състояние. Кадри от 1958 г. показват видими сериозни увреждания по фасадите. След нея, в края на 70-те години на миналия век, в къщата избухва пожар и унищожава втория етаж. По оцелялата на първия стая с портрета, можем да придобием представа за богатството на оригиналната декорация. След това повторно са извършени реставрационни дейности, които възстановяват дърворезбата по таваните.

Кадър преди първата реставрация | Източник: Общонст „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“ във Facebook

Кадър след първата реставрация | Източник: Общонст „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“ във Facebook
През годините тя се е използвала като представителна приемна на Комитета за изкуство и култура, в нея се е помещавал и Националният дарителски фонд „13 века България“, Студентският дом, а в последните години – Фондация „Пловдив 2019“.
Прочетете още: Защо да си купиш къща-паметник на културата?
1.Източник на цитата: Общност „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“ във Facebook.