Skip to main content
search

Инициативата “Зеленият преход на гарите” продължава своя път с представянето на три пилотни проекта за развитие на териториите около Сточна гара и гара Подуяне. След редица уъркшопи, събития, съвместна работа с университети, срещи с неправителствени организации, бизнеси, администрация и други заинтересовани лица, днес проектът на Градоскоп “Зеленият преход на гарите” продължава със следващите стъпки за съживяване на пространството.

Трите пилотни проекта се фокусират върху различни възможности за развитие и дават поглед към вероятни сценарии за бъдещето на района. Те са парк, културен център и зона за иновации и кръгова икономика като изборът на най-подходящия проект за развитие зависи от редица фактори като законова рамка, административна и частна подкрепа и инициативност и желание за развитие на различните заинтересовани лица в процеса.

По време на събитието екипът на “Зеленият преход на гарите” накратко представи изминатите стъпки и разказа за формираните три пилотни проекта и предстоящите стъпки.

Идеята за нов градски парк, който да свързва централните части на града със северната част отвъд ЖП релсите е най-широко обсъжданата и подкрепяна идея в хода на проекта за последната една година. Тази възможност е високо оценена от страна на граждани и експерти като варианта с най-силно обществено и екологично въздействие, както и възможност, която е най-лесно практически реализируема.

Терените са държавната собственост, а локацията вече притежава добре развита зелена система. Необходимо е обаче да се осигурят решения за безопасен достъп и преминаване на гражданите в териториите, където и в бъдеще ще продължи да преминава железопътен транспорт. Това изисква нуждата  от допълнително обезопасяване и изграждане на пешеходна и вело инфраструктура, която по принцип е нужна на града за ефективното свързване на северната част на София с южната зона към центъра на града. 

Вторият пилотен проект предлага сградата на Сточна гара да се използва и развива като общностен и културен център. Идеята е той да постави фокус върху историята и бъдещето на ЖП транспорта и да създаде пространство за събития и активности за местните общности. Превръщането на сградата в многофункционално пространство е добра възможност в район, който има голяма нужда от добре функциониращи пространсва за общността.

Обществената функция на Сточна гара обаче не би могла да се осъществи пълноценно без възстановяване на площадното пространство пред нея и решаване на други чисто административни проблеми. Предимство за реализацията на тази идея, е че в региона има и активни местни бизнеси и артисти, които са готови активно да се включат в трансформацията на пространството.

Третият проект предлага терените и сградите около неактивните ЖП ареали да се развият като зона за зелени иновации и Circularium за насърчаване на кръговата икономика. Идеята е зоната да стане нов градски клъстер на зелените и креативните индустрии – в региона да се развият пространства за тестване и прототипиране на модели за устойчиво развитие. Възможни подобни функции, липсващи в момента в столицата, но които ще бъдат нужни в близкото бъдеще са makers’ space; споделени пространства за дизайн и прототипиране на иновативни технологии и продукти; открити и закрити лаборатории за иновации; споделени места за работа, събития, базари и изложения за зелените и иновативни бизнеси и организации. 

Изборът на посока за развитие на база трите предложения зависи от редица фактори като законови рамки, активизация на местната общност, както и желанието на различни частни организации да се включат активно в реализирането на идеите. Тъй като подобни инициативи за промяна на градските пространства са мащабни, те имат нужда освен от широка обществена подкрепа, така и активиране на институциите и частни бизнеси, които са готови да се включат активно в проектите.

Именно затова следващите стъпки от инициативата включват сформиране на групи от заинтересовани страни, които да работят по реализацията на пилотните проекти; юридическо проучване за нужните административните промени; и активна работа по идентифициране на източници за финансиране на реализацията на предложените пилотни проекти.

Инициативи като тази са нужни на градските пространства в столицата особено в северната част на града, която от дълги години остава пренебрегвана за сметка на южните и изтоните региони. Именно затова обаче там градската тъкан е добре съхранена, а индустриалните територии предлагат възможности за нови начини за преизползване и интеграция. Продължаваме активно да следим следващите стъпки на инициативата за социална активизация на северните ЖП ареали.

Четете тук: Ще се развива ли София на север

_______________________________________

Трите предложения за развитие на терените са резултат от едногодишната работа на екипа на неправителствената организация ГРАДОСКОП по идентифицирането на широко споделена концепция за развитие и използване на централните градски пространства от Сточна гара до Гара Подуяне- Разпределителна в София. Дискусиите и проучванията стартираха преди година по инициатива на главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков и продължиха с подкрепата на Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), инициативата Нов Европейски Баухаус на Европейската комисия и редица други партньори. Досега в инициативата участваха стотици граждани, студенти, български и международни организации и експерти, които предложиха десетки идеи за устойчиво развитие и използване на централните градски пространства. 

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu