Архитектурно съвремие в историческото сърце на Прага

Прага често се свързва с Коледни базари, тесни, но уютни улички и средновековна архитектура. Въпреки това моята разходка из града носеше усещане за мистикa, сякаш легендите, не са само легенди, а историята се разказва сама. По време на войните сградите в Прага не претърпяват никакви разрушения и така обликът на града запазва своята автентичност. Затова и съвременните сградни намеси в централната градска част на чешката столица са рядкост.

Входът на сградата е маркиран чрез лека бяла пръчковидна структура, която привлича погледа без да доминира в средата. / Снимка: Peter Fabo

Всъщност центърът на града е бил опасан от каменна крепостна стена или т.нар. „Стена на глада“ – част от отбранителна фортификационна система, която отделяла вътрешната от външната зона. Периметърът на вътрешния град се простира до „Барутената кула“ на изток и до Народния театър на юг. Затова и към всяка една нова интервенция в този район вниманието винаги бива приковано, а общественият контрол – безпощадно критичен.

Вляво – план на част от блоковата система, в която е организирана градската среда на Прага. / Снимка: Peter Fabo

Морфологията на града е добре познатата блокова структура с равни фасадни силуети и вътрешни дворове. Затова и основна тема при проектирането и осмислянето на градското пространство в Прага е начинът, по който потокът от хора от улицата прониква в полу-обществените, вътрешни зони в сградите. Много често докато се разхожда из Прага човек дори може да не усети кога е преминал през вътрешният двор на една сграда и как се е озовал от един площад на друг. Така и моята разходка ме отведе при новия технологичен център на Прага – UMPRUM, чиито автори са архитектите Ivan Kroupa, Jana Moravcová и Tomáš Zmek.

Поглед към жилищната сграда, поместена на ъгъла на улицата, където е и технологичният център. / Снимка: Peter Fabo

Вървейки по улица „Народна“ към Народния театър на Прага два пресечки преди него бях привлечена от ъгъла на поредния градски блок. Той всъщност не беше точно ъгъл, а полуизвита стъклена фасада на чисто нова сграда, която се открояваше значително на фона на традиционния силует. Приближих се към нея и без да се усетя преминах през прохода под нея, който ми позволи да надзърна във вътрешността и. Озовах се в малко дворче, което бе образувано от стара сграда, която умело се захапваше с прозиращия обем на новата. Очите ми бяха привлечени от друга ниша в стената, която загатваше че трябва да очаквам още нещо и извъднъж се озовах на следващата улицата.

Поглед към атриумното пространство. / Снимка: Peter Fabo

Само че беше различна улица. А от там забелязах съвсем тясно прорязана, но в цялта си височина фасада. Напред от нея надстърчаше структура от фини бели пръчковидни елементи, наподобяващи по-елегантен вариант на скеле. Точно срещу мен се виждаше леко хлътналата долна част на фасадата, която маркираше входа. Той сякаш мигновено ме притегли към себе си и от там през тясно входно пространство наподобяващо към високо атриумно пространство. Резкият контраст в пространствата донадгради динамиката на преживяването ми и ме стимулира още повече наблюдателност в мен.

Оттук наблюдавах огромен стъклен обем, който висеше сякаш от небето и се губеше в обилната светлина, идваща отгоре. Под него преминаваха студенти и когато се озовах от другата му страна видях летящи из пространството дрехи и ентусиазираното подреждане на изложба, посветена на моден дизайн.

Горе – уличната фасада на технологичния център, долу – срещуположната фасада към вътрешния двор. / Снимка: Peter Fabo

В действителност сградата се състои от 5 надземни и две подземни нива. От бившето училище е останала уличната фасада и част от старите етажни плочи, които маркират съществуващите нива. Обемът на старата сграда е изтърбушен, за да се образуват две високи нови атриумни пространства, които да бъдат лесно трансформируеми за различни пространствени изложби.

Периферията е организирана със стаи, предназначени за работния процес на технологичния център, в който към момента се помещават 20 различни училища, свързани с технология и дизайн. В централния обем са разположени няколко зали, предназначени за изложби и конференции. На първия етаж е студентското кафене, което се отваря и прелива към вътрешния двор, който осигурява гледка към заобикалящите го сгради, но няма достъп до тях.

Стълбищната клетка е решена в ярък цвят, контрастиращ на бетона, стоманата и стъклото. / Снимка: Peter Fabo

Най-впечатляващата част от сградата по мое мнение определено е покривната тераса. Тя се простира върху цялата площ на сградата и открива гледка, която в момента не може да бъде видяна от никъде другаде в центъра на Прага. Равнопоставена с нивото на покривите из гъсто застроения център, сред море от многобройни пражки кули, усещам, че съм навлязла в откраднато пространство, в което по принцип не ми е позволено да бъда и имам чувството че времето е спряло. Идея е на мястото да се провеждат събития на открито, но определено би могло да служи и просто като източник на вдъхновение.

Терасата по време на събитие. / Снимка: Peter Fabo

 Технологичният център в Прага определено въздейства със своите качества на успешен пример за интегриране на необходима съвременна функция в градска тъкан с историческо значение и специфичен морфологичен характер. Много малко на брой подобни сгради могат да се проследят в повечето европейски градове. Особено когато става въпрос да се определи коя част и характеристика на една сграда е ценна и защо и какво би могло да бъде премахнато в името на необходимата иновация. А вие смятате ли, че подобен подход би могъл да намери почва за реализация и в нашата градска среда?