В Топлоцентрала разгледаха Венецианското биенале през опита на България, Франция, Шотландия и Турция

В събота (10.02.2024) в Регионалния център за съвременни изкуства (РЦСИ) “Топлоцентрала” се проведе събитие, част от съпътстващата програма на представянето на Българския павилион от тазгодишното архитектурно Биенале на местна почва. ^[1] Под надслов “Биенале на няколко езика” международен панел, съставен от кураторите на българския, френския, шотландския и турския павилион, обсъди националните специфики при селекцията на куратор. Допълнително, идеята на формата бе и да се покрият важни теми като финансирането, логистиката и изпълнението на всеки един от архитектурните павилиони.

Панелът започна в 10:30 с откриващи думи от модераторката – арх. Антонина Илиева от PONY Architects. Тя подчерта значимостта на Биеналето в исторически план, както и неговата парадигматична трансформация от комерсиално към некомерсиално събитие, ключов мотив за разбирането на съвременната архитектурна сцена. Тази актуална форма на Биеналето позволява на архитекти от цял свят да излязат извън утвърдената рамката на професионалиста, който решава проблеми, насърчавайки изследователски подход, разширяващ границите на архитектурната дисциплина.

Турският павилион: Нов живот за старите сгради

Турският павилион на Венецианското биенале през 2023, източник: iKSV

В първата лекция гостите от Турция – Севинч Байрак и Орал Гьокташ, от базираното в Истанбул студио SO?, споделиха своя опит към достигането до кураторската роля на тазгодишното Биенале след три предварителни неуспешни опита.

Севинч Байрак и Орал Гьокташ, от базираното в Истанбул студио SO? Architecture and Ideas, източник: iKSV

Основен акцент на Турския павилион представляват неизползваните сгради в страната, които са следствие на няколко вълни от необмислен градски растеж и трансформации. В днешно време голяма част от тези сгради биват разрушени, но не с цел подобряването на градската среда, а предимно в търсене на максимална капитална акумулация. Това от своя страна поражда много въпроси от икономическа, социална, както и екологична гледна точка.

Гостите разказаха и за своя проект “Басейнът”, който представлява плувен комплекс, изграден като частна зона за отдих, но впоследствие изотавена. Екипът се включва в начинанието, инициирано от местния районен кмет, за търсене на нов облик и функция на сградата. Дуото предлага запазване на басейна, но трансформирайки го в обществена зала.

Приложеният принцип отчита не само структурата, но и историята и паметта, която е впита във физическите елементи.

Проектът “Басейнът” на студио SO?, източник: Авторски колаж

Разработеният от кураторите алтернативен подход към изоставените сгради, както и начинът, по който той беше представен на Биеналето във Венеция отличи турския павилион “Ghost Stories: The Carrier Bag Theory of Architecture” като един от най-значимите в миналогодишното издание. За жалост, в националния контекст на Турция павилионът остава недооценен, поради времевия паралел с националните избори през май, както и земетресението от февруари 2023.

Въпреки това тяхната презентация завърши с опитмизъм, подчертавайки че в дългосрочен план вложената енергия и време все пак си заслужават.

Вижте още: Как опитните страни се подготвят за Биенале?

Шотландският павилион: Нов прочит на връзката между език и територия

В тазгодишното издание на Биеналето националният ни павилион не бе единственият с българско участие в кураторския екип. Алисар Риачи, която е архитект и журналист от българо-ливански произход представи на събитието шотландския павилион, в реализацията на който тя участва като част от международен мултидисциплинарен екип. Тазгодишния шотландски павилион “A fragile correspondence” или иначе казано “Нестабилна взаимовръзка” изследва редица локални териториални и лингвистични състояния в страната.^[2] Целейки се в надграждането и задълбочаването в разбирането на често романтизираните шотладнски пейзажи, кураторското решение сравнява в дълбочина по една дестинация от всеки от трите шотландски района – Ниските земи, Високите земи и Островите.

Основната цел на павилиона е да се откроят проблеми, които са тясно свързани с мястото, но имат глобално значение за културните и климатичните проблеми, пред които сме изправени.

Кураторския екип на шотландския павилион и арх. Риачи (третата от дясно наляво), източник: slash other

Нейната изчерпателна презентация бе последвана от модераторски панел, където бяха разгледани няколко ключови теми, свързани с възможностите на Биеналето като лаборатория за утопични експерименти. Един ключов въпрос бе отправен към нея от Божидара Вълкова от екипа на Българския павилион, а именно дали в опита си да визуализираме и дефинираме проблемите на днешния свят не губим ценно време, в което може да действаме.

Алисар Риачи отвърна, че макар проблемите, с които кураторите от миналогодишното издание се занимават, да могат да бъдат обобщени в 2-3 категории, ценното е в начина, по който те контекстуализират и изграждат инструменти за справяне с проблемите на локално ниво.

Шотландския павилион на Венецианското биенале през 2023, източник: Daniele Sambo

Френският павилион: Един театър-утопия

Георги Станишев – младши бе поредната българска следа на тазгодишното Биенале като куратор на френския павилион. Архитект, но предимно сценограф, Станишев запозна публиката с проекта, изготвен заедно със Studio Muoto.

Кураторския екип на френския павилион (арх. Станишев – младши долу вдясно), източник: Myriam Tirler

Проект-утопия, замислен като театър, който за разлика от преобладаващото множество на изданието през 2023 представляваше по-скоро обект, а не изложба. Преди да се стигне до представяне на самия проект, арх. Станишев ни прекара през задълбочен ретроспективен анализ на ролята на театъра в градската среда, както и неговия опит в това направление.

Френският павилион на Венецианското биенале през 2023, източник: Schnepp Renou

Обектът разположен във френския павилион представлява хибридна смесица от различни влияния, включваща както исторически архитектурни образи, така и съвременни такива като спътници и парти топкa.

Във финалния си вариант, изложеният проект представлява не просто декор за сцена, а експериментално мултимедийно поле.

В рамките на Биеналето няколко артистични трупи се възползват и творят пиеси и музикални изпълнения на сцената, които тепърва ще бъдат показвани на френската публика. Любопитно беше, че арх. Станишев показа доста от техниките и методите, които той и екипът са използвали в творческия процес, както и съпътстващите логистични и технически предизвикателства при самото изпълнение на проекта.

Арх. Георги Станишев-младши по време на презентацията, източник: авторска снимка

Българските участия и НЕучастия на Биеналето

От утопичните разкази на арх. Станишев, атмосферата бързо се трансформира, когато арх. Торньов представи своята кратка презентация за българските НЕучастия на Венецианското биенале. Започвайки с осъществения през 2006 г проект 404 – bg not found, арх. Торньов, основател на bureau XII, представи как група млади активисти могат да привлекат вниманието на световни звезди като Заха Хадид и международни архитектурни списания като А10 за неучастието на България на архитектурното биенале.

Дали заради това или поради други фактори само 2 години по-късно България за първи път взима участие в архитектурното биенале под кураторското ръководство на арх. Георги Станишев – старши. За жалост, нито това участие, нито фактът, че България вече е част от ЕС не успяват да създадат традиция у нас по отношение на Биеналето. В този контекст се обърна внимание и на факта, че България има много по-многобройни участия на Биеналето за изкуства, като арх. Торньов присъди това на по-задружната гилдия на артистични дейци в България.

Четете тук повече за историята на българските участия на Биеналето по архитектура

Акцията 404 bg-notfound, източник: Лекция Без Страх 2019

Финалната презентация се фокусира върху тазгодишното българско участие и логично бе представена от арх. Борис Тикварски и арх. Божидара Вълкова от кураторския екип. Освен самата идея на павилиона, екипът на POV architects представи и много визуални и информативни детайли от проектирането, логистичните процеси и реализацията на павилиона.

Насочвани от модераторката, във финалната част на събитието, кураторите на българския, френския, шотландския и турския павилион имаха възможността да сравнят процесите на създаване, бюджетиране, както и конкурсните условия във всеки един от националните контексти.

Представане на българския павилион от страна на арх. Борис Тикварски във Венеция, източник: КАБ

Кой е визионерът Карло Рати – следващият куратор на архитектурното Биенале?

Въпреки че според мен това бе едно от най-интригуващите и значими събития през последните месеци, свързани със съвременната архитектура в София, то не предизвика значителен интерес. Причините за това могат да бъдат различни, но изглежда натрупалата се липса на отношение към архитектурата и нейната роля на местна и световна сцена става все по-изразена. Разбира се, не може да не отчетем и присъствието на редица активни лица от сферата, които в последните години с дейността си значително спомагат за развитието на архитектурата и отношението към нея. Това със сигурност е знак за позитивно развитие в бъдеще и се надявам, че както каза арх. Станишев – младши на събитието:

“The party is not over.”

Четете тук повече за българския павилоион на Биеналето по архитектура през 2023

^[1] Серията от събития има за цел да разгърне кураторска идея за павилиона, като следващото подобно ще се проведе на 15.02.2024, когато ще се обсъждат добрите примери на нови обществени функции в селата. Срещата ще се състои между 17:00 – 19:00 ч. в зала 4 на “Топлоцентрала“. За допълнителните събития прз март следете страницата на Топлоцентрала: www.toplocentrala.bg

^[2] Макар Великобритания да има своя сграда-павилион в Градините на Биеналето, Шотландия, която ,все още, е част от обединението все пак разполага и със свой павилион от 2003 г. , който случайно или не е в съседство с Каталунския такъв.