Skip to main content
search

Опазването на околната среда и опазването на архитектурното наследство са две дисциплини, които все повече и повече засягат строителната практика. Именно затова все по-често в проектите започват да се влагат екологични материали, щадящи околната среда – не само при реставрацията, но и при строителството на нови сгради.

Нека започнем с разказ от нашата история, който ни е дал много добър урок. Една от най-известните ценности от българското средновековие е релефът на Мадарския конник (паметник и на световното културно наследство), чийто произход се свързва с управлението на хан Тервел (701-721 г.). Успял да устои на предизвикателствата на времето и до днес, той бива описан за първи път повече от хилядолетие по-късно – през 1872 г. от Феликс Каниц.

През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа, която го обрича на саморазруха.

„Гипсът, който е използван в началото на миналия век, е увредил […] паметника, затова и трябва да се предприемат действия, за да се спаси уникалният скален релеф”, казва пред БНР проф. д-р Валентин Тодоров през 2014 г. Проблемът се дължи на остатъците от веществото, които имат различно температурно разширение от това на скалата. Така се образуват много на брой микропукнатини, които бавно разрушават паметника.

Историята показва, че трябва да използваме строителни материали с грижа за средата.

Опазването на известния исторически паметник ни кара да се замислим как и ние самите можем да оставим по-малък отпечатък върху околната среда – била тя историческа или природна.

Известно е, че строителните материали от миналото са били екологично чисти, тъй като са съдържали само естествени материали, чието взаимодействие е било емпирично изпитано, тоест чрез метода „проба-грешка“. Затова съвременните иновации търсят решения не само в добре познатите строителни практики, а и във възможността на съвременните технологии да определят съвършения състав на строителните смеси.

Какво всъщност съдържат екологичните фасадни материали?

В практиката все по-голяма популярност добиват зидарските хоросани на основа естествен трас (скала от вулканичен произход) и вар. Характерно за техния състав е и ниското съдържание на цимент. Висококачественият варовиков пясък, добавките за подобряване на обработваемостта, неорганичните земни пигменти и липсата на органични примеси ги правят подходящи и за ново екологично строителство, и за реставрация на исторически сгради.

За завършване на фасадната система е необходимо да се приложат и подобаващите мазилки и шпакловки. Екологичните решения в случая също съдържат въздушна вар, но за постигане на отлични естетически качества в тях също така се влагат бял цимент и фин объл варовиков пясък. Органичните добавки в тези материали са под 5%.

Изключително полезни за съвременната строителна практика са и топлоизолационните мазилки. Те могат да бъдат вложени не само при реставрацията на исторически сгради, където топлоизолационни плоскости често не могат да бъдат полагани, а и в съвременни сгради, така че да отговарят на повишаващите се изисквания за енергийна ефективност. Отново базирани на основата на въздушната вар, те имат няколко много важни качества – заради самата нея те са антибактериални и унищожават микроорганизмите, а също така позволяват на стената и да „диша“, пропускайки парите, образували се във вътрешността на сградите. Лека, високоизолационна минерална добавка на силикатна основа пък допринася за повишените топлоизолационни качества.

Тенденцията за съхранение на енергия и на природните ресурси кара строителния сектор да се обърне към екологичните строителни материали от миналото и да доразвие техния потенциал чрез съвременните възможности за производство. Пътищата, по които можем да поемем, за да бъдем по-отговорни към околната среда, са много. Някои решения предстои да бъдат намерени, а други вече са открити – нека започнем от тях. Цялата гама от възможности можем да открием на страницата на RÖFIX.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu