Месокомбинат Родопа – още едно бижу на индустриалната архитектура си отива

Поправка от 20.12.2022 – на заседание на СЕСОНКЦ към Министерството на културата бе гласувано комплексът да се декларира като архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория национално значение.

Дипломантът към катедрата по История и теория на архитектурата към УАСГ – Александра Лиловска, ме потърси преди известно време, за да ми разкаже малко повече за една сграда, чиито история и бъдеще истински я вълнуват. Месокомбинат „Родопа“ в София става и централна част на дипломната ѝ разработка в края на миналия семестър. По-важно за Александра обаче бе историята на сградата да достигне до колкото се може повече хора. Редно е като общество да дадем гласност и може би опазим един от ценните примери на ранната ни индустриална архитектура, която е била основен катализатор за развитие на българската икономика в ранните години след Освобождението.

Водната кула и основната сграда на комплекса.

Каква е историята на месокомбинат „Родопа“?

Сградата на софийската кланица е проектирана от архитектите Петър Марковски, Борис Бобчев и В. Санцин през 1928 г. след проведен конкурс за най-добро решение за първото българско предприятие за промишлено производство на месо. Комплексът притежава интересно градоустройство, ценни архитектурни елементи и сгради, изградени в стила на ранния модернизъм, който властва в периода и произвежда множество ценни образци на територията на цялата страна.

• Локацията

Мястото за първата кланица е избрано стратегически.

Местоположение на месокомбината.

Разположена е в първата индустриална територия в града (днес НПЗ Хаджи Димитър). Тя се е образувала в непосредствена близо до централна ЖП, за създаване на добра логистична мрежа. Освен това до локацията е съществувала и добра трамвайна връзка с центъра на града, а реката в близост е обезпечавала нуждите за вода и канализация. Впоследствие е изградена и допълнителна ЖП линия, свързваща мястото със Сточна гара.

Състоянието на събирателния коридор днес.

В целия район около сградата са били предвидени производства, които да използват продуктите и суровините, отделяни като отпадъчни от кланицата. Точно поради тази причина в квартала постепенно се появяват кожухарски, обущарски, текстилни фабрики, които осигуряват пълен цикъл на производството и минимален разход на блага.

Кварталът все още носи спомена за тях. Улиците в района носят имената на някогашните си функции –  Кожухарска, Грънчарска, Каменоделска, Резбарска, Градинарска и тн.

• Архитектурата на комплекса

Спечелилият конкурса архитектурен колектив на Марковски, Бобчев и Санцин предлага иновативен подход към заданието – вместо да предложат стандартен проект от свързани помежду си правоъгълни халета, те решават да се възползват от интересните възможности, които им предоставя строителното петно.

Градоустройственото предложение на колектива. Източник: сп. “Архитектъ”

Решението им в основата си е градоустройствено – те използват триъгълното петно, в което предлагат ветрилообразно развитие на сградния фонд. В центъра на проекта стои съединителния коридор – „покрита улица“, която свързва кланичните зали с хладилните съоръжения.

В другите сгради се помещават още технически помещения, административна сграда с три апартамента, обори, клетки и навеси за предварителен преглед, торище, ветеринарен институт с отделни обори и други. Впоследствие само част от обслужващите постройки се реализират, но дори тези изградени по-късно се опитват да следват подадения градоустройствен план.

На първата снимка – конструкцията на кланиците. На втората – конструкцията на събирателния коридор.

Само една допълнителна постройка от 80-те години разрушава целостта на проектното решение – нова линия за кренвирши. Точно тя става и причината за фалита на предприятието, поради големия мащаб на инвестицията и последвалото свръхпроизводство. Те довеждат до спиране на работата на завода, а след 90-те сградата и имотът попадат в частни ръце.

• Ценностите на сградата

Напредничавото за времето си градоустройство, заедно с последвалата от него интересна форма на зданието притежават висока архитектурна стойност. За най-интересния индивидуален архитектурни елементи в комплекса можем да определим водната кула, която разчупва силуета на иначе линейния фронт на постройките.

Административната сграда с характерните арки. Източник: сп. “Архитектъ”

На територията на комплекса правят още впечатление множеството островръхи арки, които се повтарят в архитектурата на сградите. Те могат да бъдат прочетени във фасадата на административната постройка, в горния кант на кулата, както и при входовете на средния свързващ коридор.

Конструкцията на производствените халета е стоманобетонна, като са използвани два вида арки – съответно в събирателния коридор и петте допълнителни постройки. Горното осветление в миналото е създавало нужната за работата светлина, а днес образува впечатляваща атмосфера в помещенията.

Релсовият път по време на производство. Източник: сп. “Архитектъ”.

Релсовият път в съединителната постройка, който също е бил иновативно решение за времето си, също заслужава специално внимание. В много подобни постройки съоръженията, служели за технологичното изпълнение на производството, вече са изчезнали, за щастие обаче в сградата на месокомбината релсовият път е запазен.

Какво е състоянието на комплекса днес?

Част от действията, които се случват около комплекса в последно време, будят притеснение за бъдещето му.

След приватизацията през 90-те години, фабриката попада в частните ръце на неизвестен инвеститор. За голям период от време тя не функционира, а днес само част от сградите се използват като складови помещения.

Развитие на сградния фонд в комплекса.

Преди около година оградната стена към една от главните улици бива разрушена. Постепенно започва и премахването на по-малките сгради в комплекса, които са били част от първоначалния градоустройствен план. Днес са запазени само основната постройка със съединителния коридор и петте халета. Все още съществува и новото хале за производство на кренвирши.

Какви обаче са плановете на настоящия собственик на мястото не са ясни.

Дали ще бъдат разрушени и останалите сгради? Дали ще се предложи нова функция за тях? Въпросите с неясни отговори са много…

Актуално състояние на фасада север.

Както повечето индустриални сгради от периода, месокомбинат „Родопа“ не притежава статут на недвижима културна ценност и вследствие на това няма отредена специфична защита от законовата уредба или НИНКН. Въпреки че притежава ценни архитектурни качества и значима роля в историята на София, съдбата на фабриката е изцяло в ръцете на собственика ѝ.

След събарянето на ЖП завода в непосредствена близост до него, занемарената Захарна Фабрика, опожаряването на Тютюневите складове в Пловдив, още един ценен пример на индустриалната ни архитектура е с неясна съдба…

Актуално състояние на фасада юг.

Какви действия трябва да бъдат предприети от обществото и институциите, за да успеем да запазим примери, които в бъдеще да говорят за българския индустриален прогрес в началото на миналия век?

За нас все още отговорите не са известни, въпреки това смятаме, че събирането на все по-голяма популярност за належащия проблем с опазването на това наследство е стъпка в правилната посока.

Благодарим на Александра за ценната информация и всички предоставени материали, както и за интересното видео на месокомбинат „Родопа“, показващо днешното му състояние.

Видеото е заснето от Мартин Симонски – MXhigh.

Как се отнасят към индустриалното наследсвто в други части на света прочетете в тази статия.