Skip to main content
search

Спираща дъха гледка – това е най-честото определение за Копитото. Ежедневно десетки хора посещават локацията, за да се любуват на панорамата към София, която се разкрива оттам. Мястото е известно с това, че носи романтика и спокойствие, далеч от забързания живот долу в града. 

Залез, наблюдаван от крайната станция на Княжевския лифт, местност “Копитото”

Ако поне веднъж сте посещавали местността, то несъмнено сте забелязали полуразрушената постройка, през която трябва да се премине, за да се достигне до мястото с най-добра гледка.  Често пъти пренебрегвана заради това, че е по-скоро пречка за туристите, тя постепенно се превръща в сметище. Младежи, търсещи адреналин, често посещават постройката, за да се покатерят още по-високо и да открият още по-добро място за наблюдение или пък за да направят поредното опасно селфи със София на заден план. Вътре те намират място за изява на различни арт изкуства и екстремни преживявания. Забулена в тъга и меланхолия, съдбата на първия кабинков лифт в България е все още нерешена, докато останките от последната му станция, намираща се на Копитото, тънат в забрава.

Станция на стария лифт

Когато през 1962 г. се разпорежда пускането в експлоатация на първия кабинков лифт в България, хората очакват откриването му с нетърпение. Лифтът е предвиден да свързва кв. „Княжево“ и местността “Копитото” на Витоша. Съоръжението е било от стратегическа важност за времето си, тъй като е допринесло за привличането на повече хора в новообявения през 1958г. квартал. Това, от своя страна, несъмнено помага за популяризирането на района и нарастване на интереса към него. Друг важен аспект, свързан с откриването на лифта, е осигуряването на лесен достъп до планината. В рамките на около 11 минути са били преодолявани 604 м. денивелация. От началната станция, намираща се на 744 м. надморска височина, дългата 1920 м. въжена линия се е изкачвала със скорост от 3m/s до крайната станция на височина 1348 м.

Благодарение на него е реализирана най-бързата връзка между София и Витоша.

Картичка от края на миналия век, изобразяваща първия кабинков лифт в България

Интересът към кабинковия лифт години наред не намалява. Макар и в интервала от 60-те до 80-те години да са отворени всички лифтове на Витоша, които познаваме днес, Княжевският впечатлява с бързината и капацитета си за превозване на пътници за час – над 600 в посока. Туризмът на Витоша се развива все повече. Благодарение на това, че кабинките предполагат ползване през всички сезони, зимните спортове също се популяризират. Хората все повече се наслаждават на планината и почитат близостта на града до нея. 

Какво довежда до занемаряването на съоръжението?

Периодът на упадък идва след трагичен инцидент в началото на 90-те години.

След близо трийсет години експлоатация и безавариен превоз на пътници се получава повреда в едно от въжетата. При внезапна поява на силен вятър едно от въжетата се скъсва и провисва между 2 от междинните контролни стълбове по трасето. Пътниците остават приковани на лифта в продължение на едно денонощие, колкото трае спасителната акция. Последващото разследване на специалисти от страната и чужбина показва, че редица мерки за сигурност са били неглижирани в продължение на години. В резултат на това лифтът е бил в критичен режим на работа доста преди фаталния ден, който бележи изваждането му от експлоатация. Инцидентът се случва през юни 1991г. и оттогава опит за подновяване и повторна употреба така и не е направен. 

Една от общо 54 кабини, служещи за превоз на пътниците на лифта.

Истината за ремонтa на лифта

През почти 30-годишния период, в който линията не работи, се появяват различни версии за това кой е отговорен и кой трябва да бъде наказан. Спекулира се и със съдбата на лифта. Мнозина смятат, че лифтът трябва да бъде възстановен в първоначалния си вид, а трасето му – да остане непроменено. Други смятат, че разграбването му е довело до необратими последствия, които няма как да бъдат компенсирани. 

Истината е някъде по средата. През 2016г. вследствие на журналистическо разследване, за което ви разказахме преди броени дни, става ясно, че начин за реновирането на лифта на практика няма. Австрийската фирма-производител “Братя Гирак” вече е преустановила дейността си. Активите й са придобити от друга австрийска фирма, известна с производството си и монтажа на лифтови системи – “Допелмайер”. Представители на новата фирма обаче твърдят, че части за този тип лифтове вече не се произвеждат.

Долната станция, намираща се в кв. “Княжево”

Бъдещето на лифта

Остава въпросът какво ще се случи с един от най-емблематичните български лифтове. Отговорът може би е да бъде изцяло заменен и дори трасето му да бъде променено. Това обаче се оказва частен интерес, а финансиране липсва. От администрацията пък липсва официален коментар.


Какво ще се случи с тази и останалите лифтови системи на Витоша, които привличат любителите на планината и улесняват софиянци да практикуват туризъм и спортове на Витоша? 

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu