Спираща дъха гледка – това е най-честото определение за Копитото. Ежедневно десетки хора посещават локацията, за да се любуват на панорамата към София, която се разкрива оттам. Мястото е известно с това, че носи романтика и спокойствие, далеч от забързания живот долу в града.
Ако поне веднъж сте посещавали местността, то несъмнено сте забелязали полуразрушената постройка, през която трябва да се премине, за да се достигне до мястото с най-добра гледка. Често пъти пренебрегвана заради това, че е по-скоро пречка за туристите, тя постепенно се превръща в сметище. Младежи, търсещи адреналин, често посещават постройката, за да се покатерят още по-високо и да открият още по-добро място за наблюдение или пък за да направят поредното опасно селфи със София на заден план. Вътре те намират място за изява на различни арт изкуства и екстремни преживявания. Забулена в тъга и меланхолия, съдбата на първия кабинков лифт в България е все още нерешена, докато останките от последната му станция, намираща се на Копитото, тънат в забрава.
Когато през 1962 г. се разпорежда пускането в експлоатация на първия кабинков лифт в България, хората очакват откриването му с нетърпение. Лифтът е предвиден да свързва кв. „Княжево“ и местността “Копитото” на Витоша. Съоръжението е било от стратегическа важност за времето си, тъй като е допринесло за привличането на повече хора в новообявения през 1958г. квартал. Това, от своя страна, несъмнено помага за популяризирането на района и нарастване на интереса към него. Друг важен аспект, свързан с откриването на лифта, е осигуряването на лесен достъп до планината. В рамките на около 11 минути са били преодолявани 604 м. денивелация. От началната станция, намираща се на 744 м. надморска височина, дългата 1920 м. въжена линия се е изкачвала със скорост от 3m/s до крайната станция на височина 1348 м.
Благодарение на него е реализирана най-бързата връзка между София и Витоша.
Интересът към кабинковия лифт години наред не намалява. Макар и в интервала от 60-те до 80-те години да са отворени всички лифтове на Витоша, които познаваме днес, Княжевският впечатлява с бързината и капацитета си за превозване на пътници за час – над 600 в посока. Туризмът на Витоша се развива все повече. Благодарение на това, че кабинките предполагат ползване през всички сезони, зимните спортове също се популяризират. Хората все повече се наслаждават на планината и почитат близостта на града до нея.
Какво довежда до занемаряването на съоръжението?
Периодът на упадък идва след трагичен инцидент в началото на 90-те години.
След близо трийсет години експлоатация и безавариен превоз на пътници се получава повреда в едно от въжетата. При внезапна поява на силен вятър едно от въжетата се скъсва и провисва между 2 от междинните контролни стълбове по трасето. Пътниците остават приковани на лифта в продължение на едно денонощие, колкото трае спасителната акция. Последващото разследване на специалисти от страната и чужбина показва, че редица мерки за сигурност са били неглижирани в продължение на години. В резултат на това лифтът е бил в критичен режим на работа доста преди фаталния ден, който бележи изваждането му от експлоатация. Инцидентът се случва през юни 1991г. и оттогава опит за подновяване и повторна употреба така и не е направен.
Истината за ремонтa на лифта
През почти 30-годишния период, в който линията не работи, се появяват различни версии за това кой е отговорен и кой трябва да бъде наказан. Спекулира се и със съдбата на лифта. Мнозина смятат, че лифтът трябва да бъде възстановен в първоначалния си вид, а трасето му – да остане непроменено. Други смятат, че разграбването му е довело до необратими последствия, които няма как да бъдат компенсирани.
Истината е някъде по средата. През 2016г. вследствие на журналистическо разследване, за което ви разказахме преди броени дни, става ясно, че начин за реновирането на лифта на практика няма. Австрийската фирма-производител “Братя Гирак” вече е преустановила дейността си. Активите й са придобити от друга австрийска фирма, известна с производството си и монтажа на лифтови системи – “Допелмайер”. Представители на новата фирма обаче твърдят, че части за този тип лифтове вече не се произвеждат.
Бъдещето на лифта
Остава въпросът какво ще се случи с един от най-емблематичните български лифтове. Отговорът може би е да бъде изцяло заменен и дори трасето му да бъде променено. Това обаче се оказва частен интерес, а финансиране липсва. От администрацията пък липсва официален коментар.
Какво ще се случи с тази и останалите лифтови системи на Витоша, които привличат любителите на планината и улесняват софиянци да практикуват туризъм и спортове на Витоша?