Skip to main content
search

Креативният процес на архитектурното проектиране започва много преди образът да стане материя. В някои случаи обаче идеите, особено авангардните, остават само на хартия под формата на ескизи, рисунки, колажи и др. Тези изображения често вдъхновяват поколения архитекти много повече, отколкото заобикалящата ни материална среда. 

Подобни ценни визуални екземпляри се нуждаят от подходящи пространства за съхранение и експониране, за да бъдат запазени във времето и достъпни за широката публика. Идентична визия за това споделя и немският архитект Сергей Чобан, чиято фондация притежава богата колекция от архитектурни ескизи на някои от най-влиятелните архитекти на XX и XXI век. През 2013 г. в тандем с арх. Сергей Кузнецов, той реализира първия музей за архитектурна графика в Берлин.

Музеят отваря врати за пръв път през 2013 г./фотограф: George Messaritakis

Сградата представлява интерес не само с експозициите си, но и със своето архитектурно оформление. Разположен в исторически квартал на немската столица, музеят се отличава с динамичен обем, чиито фасади разказват за експонатите, които се помещават в него.

Днес ще направим един малък тур в този вдъхновяващ музей, който събира в себе си скиците и фантазиите на редица архитекти. 

Бивш индустриален квартал – ново културно средище

Музеят за архитектурна графика се намира в културния център на Източен Берлин – Пренцлауер-Берг. Районът някога е принадлежал на работническата общност, но по-късно в края на XX в., когато многочислените заводи и фабрики са преместени извън града, в бившия промишлен квартал са открити галерии, музикални студиа, магазини за художествени материали и дизайнерска мода

Сградата е ситуирана в имота на бившия пивоварен завод и по-конкретно на мястото на едноетажен заводски гараж.

Архитектурна разходка из Берлин

Архитектурно решение и организация

Обемът на музея е дефиниран от 4 масивни призматични тела, разположени ексцентрично едно спрямо друго и организирани във височина. Входът в кулообразното тяло е през ниша откъм Кристиненщрасе. Масивна дървена врата отправя посетителите към входен вестибюл с малка библиотека на първо ниво, чийто фонд е достъпен за всеки.

вляво: вход на музея; вдясно: вестибюл с библиотека

Двете експозиционни зали, разположени на втори и трети етаж, представят архитектурни скици и рисунки, както и откъси на филми от XX век, с ключови за времето си декори. Сред тях са филмите The Golem: How He Came into the World и The Cabinet of Caligari, често определяни от изкуствоведите като представители на експресионизма в киното.

Какво е общото между архитектурата и киното?

С внимание към осветлението

Вечер обемът на музея е осветен от два насочени източника. Създалата се визия на сградата отправя референции към сценографията на филма Metropolis, дело на немския арт директор и сценограф Ото Хунт. Входът е акцентиран с непрекъснато линейно LED осветление, което продължава и като мотив в интериора на сградата.

вляво: кадър от филма Metropolis; вдясно: скица на Музея за архитектурна графика

Поради голямата чувствителност на хартията към светлина, в сградата се допускат минимално количество UV лъчи, а интензитетът на изкуственото осветление се настройва от система за контрол. Експозиционните зали са решени с вертикално линейно осветление, като по този начин пространствата изглеждат по-големи. Непрекъсната ивица от LED профили по тавана следва геометрията на стените, което позволява на експонатите да бъдат свободно изложени по стените. 

С концепцията за осветление на Музея за архитектурна графика фирмата проектант Kardorff Ingenieure Lichtplanung печели първа награда в категорията музейни сгради на German Design Awards през 2015 г./фотограф: Linus Lintner

Иновативното фасадно решение препраща към историята на архитектурната графика

Един от най-впечатляващите моменти в сградата е фасадата от видим бетон. По масивните стени на музея е гравиран контрарелеф на исторически ценни рисунки, които се явяват създават асоциации с експозицията вътре в него.

фотограф: George Messaritakis

Впоследствие акрилната отливка се залепя към допълнителен слой ПДЧ, фиксиран към обикновената система за отливане бетон. Специално внимание е обърнато на метеорологичните условия при които се излива бетонната смес, за да се получи равномерна тоналност. Допълнително покритие е нанесено като финишен слой, който да предпази бетона от прах и влага и да съхрани по-дълго оригиналния му вид.

фотограф: Christian Richters

Стените на входния вестибюл са решени с дървена обшивка от орех, в която ръчно са гравирани изображенията, използвани във фасадното решение, като по този начин се създава единен архитектурен език, който е изведен цялостно до най-малките елементи като дръжките на вратите и осветлението. В експозиционните зали е използвано минимално количество изразни средства, като основни елементи са геометрията на пространството, експозицията и светлината. 

Всеки момент от сградата е изпълнен с голямо внимание към детайла при проектирането и прецизност на изпълнението./ фотограф: George Messaritakis

Повече за колекционера и колекцията

Идеята за учредяване на музей за архитектурна графика се заражда в архитекта Сергей Чобан в течение на няколко десетилетия, през които самият той е бил архитект и чертожник. Впоследствие става запален колекционер на скици, създадени от други архитекти и художници и основава фондацията Tchoban Foundation, чиято дейност е свързана с изследване, съхранение и експониране на архитектурни скици.

Рисунки, част от колекцията на фондацията./ вляво: Madelon Vriesendorp; вдясно: Aldo Rossi

Днес архивът на музея се фокусира предимно към колекциониране на рисунки на световно признати архитекти като Оскар Нимайер, Даниел Либескинд, Готфрид Бьом, Александър Бродски, Заха Хадид, Алдо Роси и други, но фондът му съхранява чертежи датиращи още от XVI век, а богатата му колекция служи като основа за научни изследвания свързани с историята на архитектурната графика.

Рисуването като архитектурен инструмент четете тук

 

Музеят за архитектурна графика е добър пример за съвременна сграда, която цели да популяризира нишово изкуство и да го направи достъпно за всеки посетител. Въпреки привидната интровертност на обема, оригиналното ѝ архитектурно оформление събужда интерес и приканва всеки минувач да посети музея. Чрез експозициите, представени в него, посетителят открива нови връзки между съвременната графика на знаменитите архитекти и ескизите на известни чертожници и художници, като по този начин традицията на ръчния рисунък остава жива и се предава във времето.

Основен източник: Museum for Architectural Drawing, Tchoban Foundation

Снимки на музея: Christian Richters, George Messaritakis, Linus Lintner

Антония Косева

Дипломант към катедра Обществени сгради в УАСГ. Вярва, че архитектурата отразява взаимоотношения между хора, пространства, идеи, и се стреми да я изследва през призмите на философията, критиката, историческия контекст. Обича да пие чай, докато навън вали, и прекарва свободното си време сред природата.

Остави коментар

Close Menu