Рикен Ямамото е 53-тият лауреат на наградата Прицкер

Тазгодишният носител на архитектурната награда Прицкер за отличителни постижения, оригиналност и хуманност в сферата е Рикен Ямамото – архитект, роден в Пекин, Китай, който скоро след края на Втората световна война се установява в Йокохама, Япония и там развива своя интерес към архитектурата. 

Новият носител на Прицкер – Рикен Ямамото, източник: pritzkerprize.com

Рикен Ямамото размива границата между публичния и частния живот, като във всеки свой проект създава места за взаимодействие и случайни срещи между минувачите. Той твори както в по-малък, така и в по-голям мащаб и майсторски изкарва на показ качествата на пространство, които са му присъщи. 

 Чете тук: Какво е архитектурната награда Прицкер и как се връчва?

Повече за носителя на Отличието

Ямамото започва собствена практика през 1973 г. – само 5 години след като се дипломира към факултета по архитектура в Нихонския университет и 2 след получаването на своя магистърска степен по архитектура от Токийския университет за изкуство. Оттогава той е преподавател и гост-преподавател в различни университети и институции, включително Университета Когакуин, Департамент по архитектура, Градска школа по архитектура в Йокохама и Токийския университет за изкуство.

Вила Yamakawa, един от първите проекти на Ямамото, снимка: Tomio Ohashi

Скритата красота на архитектурата на Ямамото

 53-тият лауреат на наградата Прицкер никога не е бил част от модерния авангард или т. нар. “стархитекти”, които Прицкер често отличаваше до скоро. Също така той не е от пренебрегнат или недооценен регион, както се опитва да подчертае наградата през последните години, например с избора на Франсис Кере. Вместо това, през последните пет десетилетия Ямамото създава сгради в неутрален, модерен стил, посредством кубични, решетъчни форми от стомана, бетон и стъкло, които може да бъде трудно да те впечатлят отдалеч.

Shinonome Canal Court CODAN, снимка: Riken Yamamoto & Field Shop

По-задълбочен поглед върху работата на архитекта разкрива неговия елегантен и комплексен подход, по който неговите сгради са винаги проектирани с цел насърчаване на усещането за общност, колективен живот и взаимопомощ.

 Четете тук: Кенго Кума – Локалният подход към архитектурата

Модерна интерпретация на традиционните жилищни стилове

Рикен Ямамото е възприел като основа традиционните японски machiya и гръцките жилища oikos, играещи важна роля в живота на градовете, във време когато връзките и търговията са от основно значение за всяко семейство. Този принцип е заложен в къщата Ishii (Кавасаки, Япония 1978 г.), създадена за двама художници. Сградата разполага с подобна на павилион стая с широка стълба, използвано като сцена за представления, докато жилищните помещения са вградени под нея.

къщата Ishii , снимка: Tomio Ohashi

Собствения си дом Ямамото проектира, така че обемът да провокира взаимодействие със съседите чрез поредица от тераси и покриви. Законът за преустройство на земята (1954 г.) значително уширява главния път в квартала, променяйки рязко жилищната среда – социално, емоционално и архитектурно. Малките къщи отстъпват място на четири-пет етажни сгради, които съответстват на новата инфраструктура и темпо на живот – с търговски обекти на партера и апартаменти под наем на горните етажи.

къщата на Ямамото, снимка: Shigeru Ohno

Архитектът създава открити пространства, съответстващи на тези от съседните сгради, позволявайки по този начин  общността да градинарства и да релаксира поотделно, но заедно, чрез визуалната връзка между терасите и покривите.

 Четете тук: Микро домове и макро среда

Създаване на общност в големи жилищни комплекси

По-големите жилищни проекти на архитекта също създават предпоставки за изграждане на взаимоотношения между членовете на общността. Pangyo (Сеонгнам, Република Корея 2010 г.) представлява комплекс от девет нискоетажни блока с партерни обеми, които предизвикват взаимодействието между съседите. Обща тераса на втория етаж предлага пространства за събиране, площадки, градини и мостове, свързващи един жилищен блок с друг.

комплекс: Pangyo, снимка: Nam Goongsun

“За мен, да разпознавам едно пространство, означава да разпознавам цялата общност”

“Текущият архитектурен подход подчертава личното пространство, отричайки необходимостта от обществени взаимоотношения. Въпреки това все пак можем да уважим свободата на отделния човек, дори докато живеем заедно в архитектурното пространство като общество, насърчавайки хармонията между различните култури и етапи на живота” – заявява Ямамото.

Отворени пространства за активен обществен живот

Пожарната станция Hiroshima Nishi (Хирошима, Япония, 2000 г.) представлява напълно прозрачна структура със стъклена фасада, оборудвана с регулируеми щори и вътрешни стъклени стени. Посетителите и минувачите имат възможност да наблюдават ежедневната дейност и обучение на пожарникарите чрез визуална връзка към централния атриум.

Пожарна Hiroshima Nishi, снимка: Tomio Ohashi

Градската зала на Фуса (Токио, Япония, 2008 г.) е проектирана като две средно високи кули, замествайки единичен висок обем, за да за се впише хармонично в съседната ниска застроена зона. Конкавните основи създават приветливо пространство за почивка, докато зеленият покрив и терасите на различни нива се предоставят за обществени събития.

Градската зала на Фуса, снимка: Riken Yamamoto & Field Shop

 Четете тук: Мрежи от независими пространства: Токио – интервю с Иван Бонев

Префектурният университет Saitama (Кошигая, Япония, 1999 г.), е проектиран като комплекс от девет сгради, свързани с тераси и пешеходен преход към отделни стъклени обеми, където се намират класните стаи. Използването на прозрачни материали създава визуална връзка както между класовете, така и между отделните пространства, като по този начин насърчава интердисциплинарното обучение.

Префектурен университет Saitama, снимка: Tomio Ohashi

Подобен принцип е използван и в началното училище Koyasu (Йокохама, Япония, 2018 г.), където се създава възможности учениците от различни класове да общуват помежду си.

Начално училище Koyasu, снимка: Riken Yamamoto & Field Shop

Визия за преживяването на посетителите

Водещо в архитектурния подход на японският архитект е преживяването на посетителя. Музеят за изкуствата в Йокосука (Йокосука, Япония, 2006 г.) е едновременно дестинация за туристите в града и място за отдих на неговите жители. Приветстващият извит вход поражда асоциации със залива на Токио и близките планини, докато подземните галерии дават възможност на посетителите за визуално преживяване на естествения ландшафт. Общите пространства са перфорирани с кръгли отвори, рамкирайки погледи към пейзажа и другите галерии.

Музеят за изкуствата в Йокосука, снимка: Tomio Ohashi

Рикен Ямамото играе ключова роля във формирането на градовете на бъдещето, създавайки пространства, които насърчават хората да се събират и да взаимодействат помежду си. Чрез изчертаване на тънката линия между обществените и личните пространства, той успешно създава общности и добавя към проектите си нематериална стойност.

Изборът му за носител на наградата Прицкер се вписва в тенденцията за отчитане на социалната роля на архитектурата като най-важна. Алехандро Аравена, председател на журито и лауреат на наградата Прицкер през 2016 г., описва Ямамото като архитект, който придава достойнство на ежедневието, превръщайки обикновеното в изключително и спокойствието във великолепие.

 Кой е носителят на наградата Прицкер през 2023 г. можете да научите тук

Основен източник:

Сайт на наградата Прицкер