18-ото извънредно Общо събрание на Камарата на архитектите в България, провело се по време на Архитектурно-строителната седмица в София (6-9 март) ни даде да разберем едно нещо – не можем да избягаме от закона за авторското право. Комисията по дисциплинарно производство към КАБ разгледа над 30 казуса и образува дисциплинарни производства по 8 от тях. След като прекрати 2 по взаимно съгласие, решенията за наказания на архитекти са 6. В момента има 3 потвърдени наказания от Върховния административен съд, за разлика от преди, когато повечето наказания са били отменяни. Те са свързани предимно с нарушаване на авторското право. Наказанията касаят Родопския драматичен театър в Смолян, Националния дворец на културата и хотел „Маринела“.

Общото и в трите случая е, че проектантите не са уведомили носителите на авторските права.

Още през 2015 г. ВАС потвърди наложеното от КАБ дисциплинарно наказание „Лишаване от пълна проектантска правоспособност за срок от 1 година“ на архитекта, който не е уведомил предварително авторите на първоначалния проект за Родопския драматичен театър. Той е дело на проф. арх. Стефан Попов (1936-2018). Чрез сградата той успява да съчетае архитектурата на модернизма с местните строителни традиции. Театърът също така е част от новия център на Смолян, построен като ансамбъл за посещение на Дипломатическия корпус по времето на Народна Република България.

Същото се случи и миналата година на главния проектант на идейния проект за преустройството и адаптацията на НДК за нуждите на Европредседателството. Въпреки твърденията, че сградата ще бъде третирана като недвижима културна ценност, тъй като е емблематична за столицата, авторите на проекта не са уведомили колектива на оригиналния проект, начело с арх. Александър Баров (1931-1999). Впоследствие бе видно, че вложените материали не отговарят на качеството и идеята на оригиналния замисъл – мраморът, например, бе сменен имитиращи камък плочки.

През юни се запитахме дали ще бъде опазен Японският хотел (вече познат като „Маринела“), след като ВАС постанови премахването на новото казино. Авторът на проекта бе наказан от КАБ с глоби от общо 2200 лева и лишаване от пълна проектантска правоспособност за 1 година. Той не е регистрирал договора за проектиране на обекта и не е уведомил носителя на авторските права – наследника на арх. Кишо Курокава. Промените в проекта нарушават идентичността на оригиналното произведение.

Проблемът – в липсата на етика, администрацията или образованието?

У нас сякаш авторското право е неясна мъглявина, особено когато става въпрос за архитектура. На практика, България е страна с малък опит в това отношение. В периода 1878 – 1948 г., който започва с основаването на Третата Българска държава и завършва със закриването на частните проектантски бюра, не възникват много дебати по темата, вероятно защото авторското право по това време все още е сравнително нова концепция. Спор между архитектите Лазаров, Фингов и Ничев довежда само до критика в периодичните издания, но не и до юридически последици. След 1948 г., когато всички проектанти са обединен в регионални организации, в контекста на силно централизираната държавна власт защитата на авторското право практически не е необходима. Изградени са изключително много нови обекти, а преустройства са се извършвали по-рядко. Мнението на авторите е било високо ценено (освен в случаите, в които номенклатурата е била на друго мнение).

Друг проблем е установилата се ниска професионална етика. Произведенията на архитектурата често биват разглеждани дори и от архитектите като поредната задача, за чието изпълнение ще получат възнаграждение. Това е определящо и за подхода им към работата на всички останали. Корени на това явление можем да открием дори и в архитектурното образование, където понякога студенти злоупотребяват с преизползване на проекти на техни колеги от по-горните курсове.

Възможно е наказаните проектанти да не са били наясно с основните принципи на авторското право. За улеснение на цялата колегия обаче, още през 2016 г. Сдружението на архитектите-проектанти в защита на авторското право в архитектурата изпрати на председателя на КАБ арх. Борислав Игнатов кратко резюме на основните принципи на авторското право в архитектурата. Важно е професионалистите да се запознаят с реда, по който се правят промени по съществуващи авторски сгради.

Решението – повече гласност и промяна в подхода.

Наскоро ви разказахме за това как у нас често се използва нелицензиран (или „пиратски“) софтуер за проектиране. Това показва потъпкване на принципите на авторското право в базисните елементи на проектирането. Първата стъпка е да се замислим над това кое е етично, когато става въпрос за работа – можем ли да печелим на гърба на чужд труд, без да си заплащаме за това. Редно ли е да променяме чуждите произведения без съгласието на автора и как да реконструираме така, че да оставим след себе си хармонична, а не „пачуърк“ архитектура?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

2 коментара

  1. […] гилдия у нас (нека си спомним за скорошните наказания на трима архитекти), както и световният скандал, че студиото на Джуня […]

    Reply

  2. […] […]

    Reply

Вашият отговор на 5 причини да запазим паважа пред Св. Ал. Невски | Stroiinfo | Стройинфо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Как да разрешаваме конфликти при работата в екип
HILTI за работата в екип пред Академия Лидерите

Първият модул на сезон 4 на Академия Лидерите започна с HILTI. Темата „Работа в екип и пра…