Модернистичната архитектура – главната роля в „Не се притеснявай, скъпа“

Със своите люлеещи се палми, елегантна архитектура и спретнати редици от апартаменти, Палм Спрингс е идеалното място за елиптичния трилър “Не се притеснявай, скъпа” на режисьорката Оливия Уайлд. Сюжетът разкрива живота на семейства, които живеят в модернистичния рай на експерименталния град на тайния проект “Виктори”. Оптимизмът на обществото от 50-те години на миналия век, поддържан от харизматичния изпълнителен директор на компанията Франк Пайн, крепи всеки аспект от ежедневието в сплотената пустинна утопия.

Фотограф: Фред Мосър

Филмът разкрива история на фона на изумителни къщи, модернистични мебели и ярки цветове от средата на миналия век. Атмосферата във филма обрисува очарователна картина от покриви тип “пеперуда”, изчистени архитектурни линии, гледки към басейна, опушено стъкло и отворени пространства.

Това обаче не е истинска епохална творба. Усещането бива пречупено многократно чрез различните похвати на киноизкуството, съчетани с пространственото изграждане във филма, което постепенно разкрива истинската същност на модернистичния град.

Какво е общото между архитектурата и киното четете тук

Как архитектурните елементи помагат да се предизвика обезпокояващото чувство във филма?

“Когато погледнем назад към 50-те години, често виждаме това, което ни е било продадено”, казва Кейти Байрън – дизайнер на продукцията. Това десетилетие поставя началото на масовото потребление и рекламата в американската култура, която прави цялата атмосфера на 50-те толкова привлекателна.

Сред декора от 50-те години на миналия век умишлено са включени и предмети от 60-те и 70-те години. Това служи за деликатно предизвикване на усещането, че нещо не е съвсем наред – чувство, което остава с нас през целия филм. 

Фотограф: Мерик Мортон

Байрън подсилва тази атмосфера като набляга на остъкляването заради ценните естетически качества на материала, но “[…] стъклото е и страшно. То позволява наблюдение. Стените могат да се счупят”, добавя тя.

За да разгледаме по-отблизо как архитектурата подсилва смущаващата атмосфера във филма, ви предлагаме нашия пътеводител към четири от най-известните места в Палм Спрингс, показани във филма.

Къщата на вулкана

Фотограф: Уорнър Брос Пикчърс

На няколко часа път с кола северно от Палм Спрингс, на ръба на пустинята Мохаве, се намира една от най-емблематичните калифорнийски забележителности. Къщата на вулкана, която на пръв поглед прилича на летяща чиния, стърчаща от върха на планината, е с широчина 45 метра и куполна форма. Дело е на известния архитект Харолд Джеймс Биснер-младши. В същността си къщата е отражение на пустинята, в която е разположена, но същевременно служи и като прозорец към небето. Нейната 360-градусова гледка перфектно отразява начина, по който домът е част от пейзажа, но е абстрактен в своята красота.

Къщата на Кауфман

Фотограф: Джейк Холт

Къщата е проектирана от Ричард Нойтра през 1946 г. и е поръчана от Едгар Джей Кауфман – старши – човекът, който е собственик и на Fallingwater на Франк Лойд Райт. 

Повече информация за архитектурата на Франк Лойд Райт може да намерите тук

Този шедьовър от стомана и стъкло е най-известният жилищен имот в Палм Спрингс и един от най-добрите примери за модернистична архитектура в региона. Съчетавайки изчистени линии, луксозен живот и ненадминато уединение, не е изненада, че Уайлд го избира за дом на лидера на проекта Виктори.

Фотограф: Слим Аарон

Известната култова снимка на фотографа Слим Аарон, наречена “Клюки край басейна”, представя къщата на Кауфман в разцвета на силите ѝ. Оказва се, че когато Оливия Уайлд е писала “Не се притеснявай, скъпа”, на стената ѝ е била окачена именно тази снимка, което е оказало силно влияние върху историята:

“Сцената на партито край басейна наистина е благоприятно начало на този филм, който е любовно писмо не само към филма, но и към архитектурата, към дизайна, към тази епоха“, казва Уайлд пред Варайети

Кметството на Палм Спрингс

Фотограф: Стефани Клос

С незабавно разпознаваемия си портик от гофрирана стомана, пронизан от три огромни палми, кметството на Палм Спрингс се появява за кратко във филма, но по запомнящ се начин. Разположена в центъра на града, тази модернистична общинска сграда е проектирана от родения в Швейцария архитект Алберт Фрей и построена между 1952 и 1957 г. Липсващата част от предния вход се намира в задната част, подпряна на четири бетонни колони и украсена с мотото “Хората са градът”, изписано с шрифт от средата на миналия век.

Фотограф: Филип Грей

Декорите на Дамски гамбит може да разгледате тук

Центъра за посетители на Палм Спрингс

Фотограф: Бетси Малой

Разположена на фона на заснежените планини Сан Хасинто, сградата е още една емблема на Палм Спрингс, изградена в неповторимия стил на Алберт Фрей. Първоначално през 1965 г. е открита като бензиностанция, за да маркира входа към града. През 90-те години на ХХ в. е превърнат в художествена галерия, днес сградата функционира като туристическо бюро. Посетителският център на Палм Спрингс е известен с наклонения си покрив във формата на платно, който се извисява над главния вход и осигурява сянка от суровото пустинно слънце. Той остава една от първите забележителности, които посрещат посетителите, пристигащи от Лос Анджелис.

Архитектурата и изкуството в Squid Game

От 30-те до 50-те години на миналия век, градът е популярно място за почивка на филмовите звезди, които прекарват време там, за да си починат от натовареното си ежедневие. Филмът използва това амплоа на Палм Спрингс в своя полза като пресъздава измамното чувство, че този бяг от реалността е възможен. Филмът работи с усещания и интерпретации на различни нива, които се простират и отвъд архитектурата и дизайна.

Фотограф: Уорнър Брос Пикчърс

Архитектурата и киното са винаги в почти симбиотична връзка, която отдавна вълнува архитектите, изкуствоведите и критиците. Ние също много пъти сме засягали неразделната любов между архитектурата и киното и възможността им заедно да създават нови усещания. “Не се притеснявай, скъпа” е пример за филм, в който архитектурата играе главната роля. Физическото пространство, което героите обитават, включва символични дизайнерски ходове, които загатват усещането на филма, посланието на самия сценарий и спомагат за неговото разгръщане.